Рисувам

Слушала ли си дъжда?
Слушала ли си песента на капките?
Слушала ли шепота на есенния вятър?
Да, той шепти ли, шепти!

Шепти ми твойто име
Шепти ми думичка една
Шепти ми и отива си
Да, отива си сега!

Но ти оставаш
Оставаш тук със свойта нежност
Оставаш тук и виждам твоите очи
Оставаш тук... даряваш топлина

Стопляш замръзнало сърце
Като кристал, осеяно от блясък
Но, виждаш ли кръвта?
Алена, красива... жива?

Като устните, за които съм мечтал
Като страните, които съм докосвал
И знам, че някой ден
Отново ще са мои...

И, че отново в очите ще има искра
И, че любов ще стопли мойта душа
А заедно с нея ще дойдеш и ти
Там, където рисувам своите мечти!